Войната на Русия срещу Украйна, с нейните жертви, страдания, разрушения и заложеното на карта бъдеще на Европа, променя драматично българското обществено мнение. Това показват резултати от експресно социологическо проучване, реализирано съвместно от БНТ и агенция „Алфа Рисърч", реализирано вчера (28 февруари) сред 500 души от цялата страна по телефона.
За четирите дни военни действия ползващият се години наред с позитивен рейтинг руски президент Владимир Путин губи над половината от своята популярност в България, съобщава „Дневник". Ако през периода 2020 - 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за него при само 20 на сто отрицателни, сега ситуацията радикално се обръща. Позитивните мнения намаляват почти двойно, до 32%, а отрицателните нарастват до 48%.
Ескалираща агресия, загубените човешки животи и от двете страни, заплахата за използване на ядрено оръжие са факторите, които преобръщат нагласите на хората, над три четвърти от които смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано. В тези разломни дни доскоро абсолютно непознатият президент на Украйна Володимир Зеленски печели симпатиите на 40% от анкетираните, 29% са с негативно мнение за него.
Безпрецедентното обединение на европейските страни в налагането на единни санкции срещу Русия и помощ за Украйна се оценява като правилна политика от 63% от българските граждани. На обратното мнение са 32 на сто.
На този фон 55% одобряват поисканата от министър-председателя Кирил Петков оставка на министъра на отбраната заради избягването на думата "война" за събитията в Украйна и за изразяваните от него "лични" позиции по външната политика на страната в разрез с общата правителствена политика. 36% не са съгласни със смяната на Стефан Янев. Доминиращото одобрение за оставката на военния министър се дължи основно на факта, че в критичната за света и България ситуация, когато Европа показва пълно единство, очакванията на мнозинството от гражданите са и в българското правителство да няма разнобой, а управляващите да действат единно и сплотено.
Хората си дават ясна сметка за тежките човешки, морални, икономически и социални последствия от разрушителната война, които ще се усещат все по-силно през следващите месеци. Склонни ли са в тази ситуация да заплатят за по-високите цени на тока и горивата в резултат от войната и наложените санкции? 47% от анкетираните заявяват готовност солидарно да споделят за известно време част от цената от наложените санкции. 36% обаче, основно хора с по-ограничени материални възможности, не са склонни или не биха могли да платят по-високите цени.
Разбираемо е безпокойството на бизнес и граждани от предстоящите икономически трудности, но пред всекидневната загуба на човешки живот и риск от ядрена катастрофа разбирането и надеждата на мнозинството от българите е, че единственият спасителен път е солидарността и решителното противопоставяне на войната, която, ако не бъде спряна, може да има много по-чудовищни последствия от тези, които в момента търпим.
