Творчеството на големия български писател Алек Попов, който ни напусна без време на 22 март, ще бъде обсъдено по време на тазгодишните Празници на изкуствата на фестивала „Аполония“ 2024 г.
На 5 септември от 18:00 ч. заповядайте в двора на Градска художествена галерия – Созопол, където заедно с доц. Димитър Камбуров, Светлозар Желев, Деляна Манева и Захари Карабашлиев ще почетат таланта на писателя и необятните светове, които той завеща на родната литература, както и ще бъде отбелязан сборника „Нови и избрани разкази“.
„Не бях си представял, че някой може да пише толкова смешно за българското, колкото Алеко, и този някой да се казва Алек, и да го прави с ниво на професионализъм и можене, чиято образцовост традиционно асоциираме с англосаксонския литературен свят на властни издателства и мракобесни редактори.
Това да може да се прави българска литература, която така да познава българското, да му се надсмива и да го подиграва, да го разкрива и да го разкатава, но без да го разобличава или унижава, а смехът ѝ да е помитащ и все пак милостив, и тя да е написана от български писател, който да е в същото време стройно и естествено европеец и космополит - всичко това не можеше да бъде и беше факт. Бях станал свидетел на епифания“, пише доц. Димитър Камбуров в своята статия, посветена на Алек Попов.
Винаги верен на убеждението си, че литературата трябва и може да бъде коректив на най-мрачните особености на едно общество, фин изследовател на българската народопсихология и верен спътник на трезвия поглед към света, Алек завеща на родната литературна сцена творби като „Мисия Лондон“, „Мисия Туран“, дуалогията„Сестри Палавееви“, „Митология на прехода“, „Черната кутия“ и други.
Неговите разкази, романи, есета, пиеси, сценарии създадоха понякога неудобен, но винаги точен калейдоскоп на родната действителност и на противоречията, заложени в нашата душа.
Писател, светъл ум и пътешественик в езика, той остава завинаги в златната антология на българската литература.
