Визията на 41-вия фестивал на новото българско кино "Златна роза" във Варна бе вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар красят плаката на фестивала, дело на Николай Тонков. Снимката, използвана за визията, е предоставена от партньора на фестивала – Българска Национална Филмотека и е кадър от филма "Татул" - първата главна роля на актрисата. Почитта, която от "Златна роза" отдават на голямата българска актриса създавайки визията фестивала около нейния образ, е своеобразен поклон пред таланта ѝ и примера, който дава на по-младите ѝ колеги. Защото въпреки напредналата си възраст тя излъчва красота, актьорско дарование, достойнство и железен характер.

-Г-жо Караламбова, Вие сте емблемата на тазгодишния фестивал „Златна роза“ във Варна. Едно истинско признание като актриса. Това ласкае ли Ви?

-Несъмнено, макар винаги да съм казвала, че съм преди всичко театрална актриса. Имам, разбира се, роли и в киното но те са значително по-малко. Снимката за плаката на тазгодишното издание е от филма „Татул“ - един тежък филм. Това е класическа история, позната от българската литература. Хубавото е, че в него бе избягната мелодрамата и притръшкването по трагичните събития, а сценарият е доста е изчистен. Всъщност това е втория или третия филм, който снимах – бях съвсем млада и през 1972 г. режисьорът Атанас Трайков ме взе в киното. Въпреки че някои режисьори не ме харесваха и това ме зареди с доста комплекси. Първият, който снимах, беше със заглавие „Осмият“, с Георги Георгиев – Гец в главната роля. Във филма „Татул“, който бе прожектиран и по време на кинофестивала, бе наистина страхотно изживяване да работя с такива бележити актьори наоколо – Елена Стефанова, в ролята на свекървата Мариола, една невероятно добра актриса и прекрасен човек. Бяхме още с Иван Налбантов, Гец, Антон Горчев, Кунка Баева, и др. - великолепно съзвездие от артисти. За съжаление, като погледна днес списъка на героите май никой не е сред живите, освен мен. Но, това е животът.
Също така взех участие във филма „Глутницата” на Иванка Гръбчева, „10 неплатени дни” на режисьора Януш Вазов, „Остава нищо” на режисьора Георги Стоянов, „Чудо” на Георги Дюлгеров и Леон Даниел и др.
През 1999 г. се снимах и във френския филм „Изток - запад” на Режи Варние, с участието на Катрин Деньов, номиниран за награда „Оскар”.

-Какво е мнението Ви за тазгодишното издание на „Златната роза“?

-Много ми е интересно, защото за първи път присъствам от първия до последния ден на фестивала .Гледах много пълнометражни и късометражни филми. Интересуват ме младите хора. Повечето късометражни бяха дело на млади хора. Единият, на Венцислав Сариев – „Август 13“, играх съвсем епизодична роля, а в друга късометражна лента - „Проклятието на холандеца“, играхме двамата с Венцислав Сариев, но като партньори. Като актьор е много интересен, колоритен и направо му казах, че си е сбъркал професията. Нека да опита и като режисьор, но мисля, че е много интересен преди всичко като актьор.
Проследих филмите и не мога да кажа, че всичко ме очароваха, но в интерес на истината те бяха много като количество и човек се пренасища, не всичко успява да възприеме.
При откриването на фестивала бе прожектиран филмът „Гларуси“, който също много силно ми въздейства. Той е по сценарий на Тонислав Христов, който тук представи и още един прекрасен филм „Добрият шофьор“.
От игралните филми бих отличила „Уроците на Блага“ – силен и покъртителен филм. Присъствието на Ели Скорчева, която с гръм и трясък се върна в киното след 30 години, е наистина знаменито. „Чалга“ ми бе интересен с темата за приятелството, което е над всичко. Виждаме как всички тези мечти по чалгата са всъщност илюзорни фалшиви. Главната героиня тук Цветелина имаше такова мощно и въздействащо присъствие, че публиката в залата не остана безучастна. Всъщност тя е бивша гимнастичка от националния отбор по художествена гимнастика, но психическия срив, сигурно си спомняте, я доведе до трагични последици.

-Играли сте в трупата на Варненския театър „Стоян Бъчваров“. През кои години бяхте тук?

-След дипломирането си през 1967 г. работих две години във Варненския театър. Бях по задължително разпределение и дойдохме тук заедно с Илия Добрев, Марин Янев, Красимир Спасов, Наталия Бардская. Присъединихме се заедно с Кирил Господинов и Борис Луканов. Бяха прекрасни години. Много работехме, много се веселяхме, затова и Варна много си я обичам. Освен това тук имам сантиментални чувства, защото родителите ми, когато са били в най-силните си години, също са играли във Варненския театър. Майка ми дори ми показваше къде са живели. Затова и днес имам чувството, че са някъде около мен. Затова много обичам Варна.
Първата ми роля тук беше на Елисън от „Обърни се с гняв назад” от Джо Озбърн, режисирана от Красимир Спасов. Превърна се в истински хит и още помня как се тълпяха хората, за да гледат това представление. Играехме с Продан Нончев, също един прекрасен актьор, който бе в ролята на Джими Портър. И понеже ние тук бяхме приятели и много се разбирахме, затова и работата вървеше леко и безболезнено.
След това направихме „Хамлет“. Ние всъщност тук дойдохме точно затова, да поставим тази пиеса. И с Илия Добрев, с когото бяхме партньори още от първи курс, ни поканиха и в Пловдив, където Крикор Азарян бе направил младежка сцена, но двамата държахме да бъдем заедно. И така се озовахме с Илия във Варненския театър. След това бяхме отново заедно и в Театъра на армията. Но във Варна, като ни предложиха да играем Хамлет и Офелия, бяхме на седмото небе. И „Хамлет“ бе интересно представление, защото Кирил Господинов се превъплъти в ролята на Клавдий, Анна Феликсова игра Гертруда, Марин Янев бе Лаерт, Борис Луканов също участва, а големият пловдивски художник Христо Стефанов подготви декорите за постановката. Така за тези две години във Варна изиграх седем роли и то много различни. А това за мен бе и натрупване на опит. Тук дойде и Леон Даниел и това бе една важна и съществена част от моя живот. Той ходеше из театрите в страната и понеже се познавахме, дойде във Варна, за да ни гледа на сцена. Интересното е, че след като ме вида в „Обърни се с гняв назад”, не ме хареса, защото през по-голямата част от спектакъла се налагаше героинята ми да плача. Бе категоричен: „Не обичам да гледам такива работи“. После ме гледа в една малка роля в „Монахът и неговите синове“, историческа пиеса за цар Симеон, където играех Мария, дъщерята на царя. Бях щуро момиченце, с шарени панделки, постоянно подскачах по сцената и Леон Даниел бе категоричен: „Ето това ми трябва.“
На следващата година, когато се върнах в София, бях вече приета в трупата на Армията, той ме взе в представлението „На приказки с Карел Чапек" , което имаше изключителен успех. Така започна нашата съвместна работа с Леон Даниел. Той бе моят втори изключителен преподавател и режисьор, който оказа огромно въздействие, за което съм му изключително благодарна, след Методи Андонов. Актьорите от нашият випуск ни наричат „вечните методианци“. За съжаление, Методи Андонов много рано си отиде от този свят и аз продължих да работя с Леон Даниел, за което съм му много благодарна.

- От къде намирате сили, за да продължавате вечно напред?

-Работата ме зарежда. На тези години си имам доста здравословни проблеми, но когато стъпя на сцената забравям всичко и играя. Дори миналата година бях пред отказване. Но пак ме включиха в нещо ново във Театъра на армията - „Представление и половина". Играхме го два пъти във Варна. Освен това участвам и в три представления в Театър 199. Бих казала, че когато имам спектакли се чувствам прекрасно. Всичко това ме поддържа. Може да съм физически възрастна, но духът ми е млад и много силен. Затова често общувам с млади хора, а и те, забелязвам, че обичат да бъдат с мене. Не ми харесва да говоря за болести, защото съм любопитна към всичко което става около нас и това вероятно ме държи.

Снимки:
Национален Филмов център, БТА

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.