„Аз не правя нещата, аз ги живея и ги излъчвам. Гледам нашите български филми като един живот. И си казвам, че животът на всеки от нас е един филм. А когато гледам филм, си казвам – защо е толкова кратък животът и пълен с грешки, с мечти, с илюзии“. Това сподели пред БНР актьорът Стоян Алексиев.
Той определи себе си като човек, „роден край морето във Варна, за когото то е живеене, илюзия, въображение и сила“.
В предаването „Хоризонт за вас“ актьорът върна лентата назад към детството:
„Всяка седмица моите родители, хора, които обичат книгата, четивото и сценичното изкуство, ме водеха в театъра, гледахме спектакъл – или оперен, или театрален. Не съм си мислел да бъда актьор, за мен беше вълшебство и акробатика. Не съм си мислел, че мога да стана театрален акробат. Повече бях предизвикан от драматургията, сюжетите. Тогава за мен театърът се оказа училище, което ми помогна да видя много неща в делниците ми, в близките ми хора. Започнах да виждам и да разбирам езика им по-бързо и по-лесно. Това беше едно удоволствие. Имах чувството, че бях станал по-бърз“.
Според знаменития актьор човеколюбието започва да има образ и да бъде излъчвано.
„Малка част от нас е започнала онзи път - не само какво мисля, а как да се направи. А това трябва да е предизвикателство за всеки от нас... От дете рефлексът ми беше за истината, за човеколюбието, за това да се усещаш смислено, да осмисляш живота, работейки и създавайки“.
