Юлиян Атанасов
Специално за parallel43.bg
Капитанът на „Черно море“ Даниел Димов слага край на футболната си кариера.
Това обяви сам футболистът в личния си профил във Фейсбук, съобщиха го и от клуба. За последно Дидо ще изведе своя тим в мача срещу „Левски“ на стадион „Тича“, двубой от елитната четворка.
Има моменти, в които е трудно да се говори. Този е един от тях.
Колко мача Дидо е изиграл с екипа на „моряците“ и колко гола е вкарал, нека пресмятат с абсолютна точност статистиците. Тези цифри влизат във футболната история.
Но отвъд статистиката има още нещо изключително важно. Какъв играч се разделя с любимата игра. И какъв човек.
През всичките години, в които е носил екипа на „Черно море“, и във всичките си изиграни срещи Даниел Димов е бил боец.
Бил е футболист с мъжки характер, играч, който е оставял сърцето си на терена.
Който се е раздавал, независимо от това срещу кого играе неговият отбор и какъв е залогът в мача.
Бил е истински капитан!
А публиката, която е велик и непогрешим съдник, през годините винаги е оценявала това.
Често съм чувал по трибуните репликата „Дидо е мъжко момче!“. Достатъчно е да си спомним колко трудни единоборства е печелил, в какви решителни моменти е вдигал духа на отбора и го е повеждал към решителен обрат и какви важни попадения е записал във възлови двубои. Не са един и два. Бил е винаги там, където трябва. Където на игралното поле има нужда от него. Където трябва да се води битка и да се спечели. Такива футболисти не се изграждат. Те се раждат.
Няма да забравя как Даниел Димов получи директен червен картон в мача срещу „Славия“ за удар в лицето на защитника на „белите“ Мартин Георгиев. И всички зрители на стадиона, а и в системата ВАР се вижда, че Дидо бе с гръб към съперника си, въобще не го виждаше и го ритна абсолютно неволно в опит да изчисти топката. Картонът обаче си е картон. Капитанът на „моряците“ се извини за нарушението и без никакви спорове с рефера напусна игралното поле.
Вечерта след този мач се чухме по телефона. Защитих го, като му казах, че нарушението му е неволно. Той обаче отново не оспори картона. Нещо повече. Сподели, че след мача е звъннал на Мартин Георгиев и го е питал дали се чувства добре. Кавалерски жест! Достоен за уважение!
Мога още дълго да пиша. Но ще добавя, че Даниел Димов е не само голям футболист, но и добър човек. Попитайте семейството му – чаровната му съпруга и двете му прекрасни дъщери.
Ще приключа кратката си бележка с надеждата, че за мача с „Левски“ стадион „Тича“ ще се пука по шевовете.
Даниел Димов заслужава да бъде изпратен на крака и с горещи аплаузи!
Дай, Боже, и с медал!
