Юлиян Атанасов
Специално за parallel43
… Примата на родната естрада Лили Иванова има една песен. Не всичко е пари, приятелю. Често използваме тази максима по различни поводи. Неслучайно я споменавам в коментарните си бележки за мача „Черно море“ – ЦСКА на „Тича“. След малко ще обясня защо.
Имаше в медиите преди време, а сега също я мяркам някъде из интернет, любопитната рубрика „Знаете ли, че…“. И аз ще питам.
Знаете ли, че съперникът на „Черно море“ в полуфинала за купата, завършил 0:0, е похарчил за лятна селекция 3,6 млн. евро, а в зимния трансферен прозорец 2,6 млн. евро? Официално обявени! Само за трансфери.
Знаете ли, че за 2024 г. ЦСКА обяви официално 30 млн. евро бюджет, което естествено не е пълната и истинската сума?
Знаете ли, че кипърският футболист Йоанис Питас бе привлечен на „Армията“ за 1,5 млн. евро?
Знаете ли, че Питас ще прибира годишно по половин милион евро от заплата?
А знаете ли, че през зимния трансферен прозорец ЦСКА хвърли повече пари от шампиона „Лудогорец“?
Знаете ли, че новият треньор на ЦСКА, който със сигурност ще смени Александър Томаш, ще прибира по 1 млн. евро годишно?
Е, ако знаете тези неща, ще ви стане ясно защо привържениците на „Черно море“ изпратиха с горещи аплодисменти любимците си след равенството на „Тича“.
Заслужени аплодисменти.
В моите скромни футболни бележки винаги съм се опитвал, доколкото мога, да бъда безпристрастен и обективен, но в случая не успявам.
Защото в този полуфинален сблъсък за купата на България си дадоха среща два отбора, несъизмерими като финансова основа. Нещо като Давид и Голиат по отношение на бюджети.
Въпреки това през второто полувреме на този мач аз видях „Черно море“ такъв, какъвто искам да го виждам и какъвто искат да го виждат зелено-белите привърженици.
В интерес на обективността трябва да отбележим, че през първата част на мача ЦСКА предложи по-добър футболен продукт, наложи териториален и игрови превес, създаде добри голови ситуации. След почивката обаче нещата се промениха.
Домакините успяха да отблъснат високата преса на „червените“ от първото полувреме, дори от своя страна те успяваха на моменти да наложат преса и да принудят футболистите на Томаш да изритват топката напред, по-далеч от вратата. „Моряците“ бяха много по-сигурни в дефанзивен план, заиграха доста по-агресивно в нападение, раздвижиха действията и по фланговете, на свой ред създадоха хубави голови ситуации, които останаха нереализирани и поради добрите намеси на стража на ЦСКА. Според мен това второ полувреме по-добрият тим на терена бяха домакините. Мачът като цяло – равностоен.
Защо започнах бележките си с песента на Лили Иванова? Може не всичко да е пари, но във футбола понякога е. Много, много, много трудно е за отбор като „Черно море“ да се бори с клубове, които харчат безразборно и наливат милиони в селекция. С клубове, които започват мачовете си по десет или единадесет чужденци, някои от които много скъпи и със съвсем нелоши индивидуални качества. За мен нелепата и тъжна ирония на съдбата бе, че на „Тича“ ЦСКА стартира само с един българин в състава си и това бе не друг, а … Илиан Илиев джуниър. Футболистът на „Черно море“, талантът на „Черно море“, който, според мен, вместо да облече родния зелено-бял екип, което можеше лесно да се случи, при това без трансфер, бе харизан добродушно на „червените“. Но това е вече друга тема.
Да, някои ще каже, че и миналия сезон „Черно море“ не е можел да се мери с бюджетите на другите клубове, но мачкаше наред. Факт е. И това се дължеше на добрата работа в продължение на години на треньорския щаб начело с Илиан Илиев, на правилната политика за налагане на играчи от родната школа, на факта, че основните футболисти в състава имаха немалък опит зад гърба си, бяха и все още са сплотен колектив с мъжки дух. И естествено заради подкрепата на феновете. Това миналия сезон даде резултат. Но, според мен, не може да дава резултат всяка година. Трябва още нещо.
Защо според мен феновете изпратиха със заслужени аплодисменти „моряците“? А и ги подкрепиха с феноменална хореография? Освен заради изложеното по-горе и заради факта, че от началото на календарната година у играчите на „Черно море“ има натрупано напрежение. То се покачваше с всеки изминал мач и то идеше от неубедителните резултати, от малкото на брой победи, от малкото отбелязани голове, от изпуснатите важни точки срещу победими съперници. Футболистите са хора. Имат психика. Тя невинаги е желязна. Мисля, че една хубава победа срещу силен тим ще е добре дошла за „моряците“ по отношение на самочувствието им.
В крайна сметка, каквото и да стане в реванша в столицата, както и да приключи шампионатът, „Черно море“ и този сезон, според мен, заслужава адмирации. Защото е четвърти във временното класиране, а многомилионният ЦСКА с парите, за които говорим, е на седмо място. Факт.
И ще приключа моите бележки с две неща. След мача в своя типично надменен и високомерен стил Александър Томаш обяви, че неговият отбор надиграл „Черно море“. Ще го поправя малко. Можеш да кажеш, че си надиграл съперника, ако си го победил. Ако си завършил наравно и не си отбелязал гол, никой никого не е надиграл.
И второ, прав беше Илиан Илиев, когато изригна срещу тенденциозни коментари в студиото на Диема спорт, за които и аз честичко съм писал. С вземането на правата за мачовете от efbet лига, Диема спорт е вече национална телевизия за това първенство. Не е студиото място за журналистически пристрастия. Ако работиш в кабеларката на „Подуене“, можеш дори да скандираш по време на мач. В Диема спорт трябва да си безпристрастен. Щото е национална медия по отношение на футбола и спорта въобще.
Така че дано някой чуе думите на Илиан Илиев!
