Юлиян Атанасов, Специално за parallel43.bg
… Изключително богатство е родната литература. Един популярен стих от „Изворът на Белоногата“ на Петко Р. Славейков се е превърнал у нас в нарицателно. Гергана казва на любимия Никола: „Късно е, либе, за китка“. В разговорната реч употребяваме израза по отношение на нещо, което е закъсняло…
Перифразирам Дядо Славейков с „Рано е, либе, за китка“. Отправям посланието си към всички ония, които още от началото на шампионата заговориха кой бил фаворит за титлата, кой имал амбиции за Европа, кой още с два мача разказвал „синя приказка“, кой щял да се бори за оцеляване, кой бил по-слаб от миналия сезон и т.н., и т.н.
Казвал съм го и пак ще го кажа: Сезонът в efbet Лига е дълъг, прекалено дълъг, много мачове има да се изиграят в различните фази на шампионата и всякакви изводи са прибързани. Погледнете само какви резултати се получиха в последните два кръга: въпреки треньорската рокада в ЦСКА „червените“ отстъпиха на армията пред пловдивския „Ботев“, който пък в предния кръг бе надигран у дома от новака „Спартак“ (Вн), а „соколите“ пък, останали без старши треньор, изиграха равностоен мач с лидера в подреждането „Левски“. И още.
Столичният „Локомотив“ без малко да бие пловдивските „железничари“ на техен терен и им взе точка, а беше изгубил у дома от неубедителния засега врачанец „Ботев“. Заявилият претенции „Берое“ пък падна безславно от слабака (!?) „Хебър“ с 1:3, който „Хебър“ пък измъчи „Левски“, преди да се предаде с 0:1…
В тази поредица включвам и „Черно море“. Още при първите изгубени точки от варненци се чуха гласове, че този сезон няма да е като миналия за „моряците“. След трите поредни победи на „моряците“ – срещу „Ботев“ (Вр) на „Тича“, „Локомотив“ в Пловдив и „Крумовград“ във Варна, гласовете подобно на евангелието се пренастроиха от „Разпни го!“ до „Осанна!“. Нещо, което според мен не се връзва с футболната логика. Защото, каквото и да е първенството у нас, няма отбор, който само да побеждава. „Реал“ (М) и „Барселона“ играят космически футбол, сравнен с нашия, но и те губят и правят равенства в примера дивизион.
В началото на шампионата в efbet Лига си позволих само една прогноза – че „Черно море“ и този сезон ще бъде фактор в първенството. Потвърждавам го и след равенството срещу „Лудогорец“ в Разград. „Моряците“ станаха първият тим в новия шампионат, успял да спре разградчани след 4 поредни техни победи.
Едно е сигурно, че и след този интересен и драматичен двубой, в който видяхме добър футбол за родните стандарти и сериозна битка на два коренно различни тактически замисъла, и домакини, и гости остават със смесени чувства. От една страна, съжаление за пропуснатия шанс за трите точки, от друга страна, доза удовлетворение от факта, че в крайна сметка не са изгубили. Защото и двата отбора можеха да спечелят и можеха да изгубят. И ми се ще в този смисъл да припомня изказванията на двамата треньори след срещата, изказвания, които са достатъчно красноречиви. Наставникът на „Черно море“ Илиан Илиев, по традиция премерен, обран и точен в мнението си, заяви, че в едни по-други години точката срещу шампиона в Разград би се смятала за успех, но сега… е по-различно. Има я и дозата огорчение от изпуснатия шанс.
Наставникът на „Лудогорец“ Захари Сираков пък също бе ясен: Има и такива мачове. Играхме офанзивно, дори когато останахме с човек по-малко, но не успяхме да реализираме…“
Сега още малко за мача с уговорката, че чисто спортно-техническите детайли са работа на двата щаба.
Убедено мога да твърдя, че на „Хювефарма арена“ гледахме добър футбол. Дадоха си среща два отбора, които и миналия сезон, а и този ще играят сериозна роля в шампионата. Сблъскаха се две различни треньорски философии. С играчите, които разполагат шампионите (скъпо платени футболисти; любопитна справка: само шестима от играчите им - чужденците Текпетей, Пьотровски, Видал, Круз, Дуа и нашият Чочев са оценени на 23 млн. евро!!!), с огромен за нашите стандарти бюджет, с редовното си участие в евротурнирите, вкл. и през настоящия сезон, очаквано бе домакините да са по-офанзивният отбор и повече да нападат. Така и стана. Този офанзивен стил пък бе изцяло очакван и предвиден от наставника на гостите Илиан Илиев, който естествено бе готов с план за агресията на разградчани и бе избрал за пореден мач правилната тактика – отборът да е добре построен в защита, бързо да се прегрупира, играчите да си помагат взаимно по всички точки на терена (това го видяхме за пореден път), и да се чакат точните моменти за контраатака и отбелязване на гол. Съвсем нормално бе срещу тим като „Лудогорец“ с ясно изразена нападателна мощ и две бързи крила „Черно море“ да не търси надиграване, а да се брани, да затваря пространствата пред крилата и да оставя колкото може по-малко шансове на нападателите на домакините за стрелба. Мисля, че това „Черно море“ го постигна. Да, имаше набези и по двете крила на „Лудогорец“, имаше и точни стрелби. Но в такива моменти пък стражът Пламен Илиев буквално заключваше вратата и спаси всички удари, отправени към неговата мрежа. Неслучайно бе избран и за играч на мача.
И ако „Лудогорец“ съжалява за изпуснатите три точки, точно толкова съжалява и „Черно море“. Да, шансовете пред варненци за гол бяха малко, но какво да кажем за отличната атака преди почивката, в която Дуду метна топката в малкия пеналт и само малшанс попречи на Васко Панайотов да наниже кълбото в мрежата. И какво да кажем за последната минута на продълженията, когато след гениален пас от Кешеру португалецът Пашеко остана очи в очи с вратаря Падт, но вместо да пусне топката технично край стража или да подаде на свой съотборник в близост не успя да уцели вратата. А мачът свършваше с победа за гостите…
И понеже споменахме две-три имена от отбора на „Черно море“, справедливо ще е да отбележим изключително борбения дух и себераздаване на абсолютно всички играчи на отбора. Без изключение! Строга тактическа дисциплина и мъжка игра, придружена от завидна физическа издръжливост. Навярно малцина са отборите от елита, които биха издържали на високото темпо, наложено от шампионите. Е, черноморци издържаха!...
За мен лично положителен е и фактът, че „Черно море“ продължава философията си от предходния сезон да залага предимно на български футболисти и играчи от школата в противовес на преливащите от чужденци отбори като „Лудогорец“, „Берое“, ЦСКА, „Левски“, „Ботев“ (Пд). Може би затова ми се стори толкова симпатична победата на „Хебър“ над „Берое“…
В заключение: „Черно море“ има както и в предходния сезон необходимите опорни точки – организационни, спортно-технически плюс вярна публика, да бъде сред отборите, пред които всеки тим ще се респектира. Особено на „Тича“, която остава непревземаема крепост за тима вече 21 мача.
Да му мисли „Арда“!
