Юлиян Атанасов, Специално за parallel43.bg
... Цяла седмица, че и повече Варна живя под властта на емоциите около градското футболно дерби. Нормално е, през годините винаги е било така. Съзнателно и този път изчаках да мине едно денонощие от срещата, да поотминат страстите, за да изкажа моето скромно виждане за този двубой.
Ще си призная, че в предходната си публикация и аз потвърдих становището на немалко футболни хора, че изходът от подобно дерби е непредвидим, че в такъв двубой с подобен заряд може да се случи всичко. Неведнъж е казвано, че в дерби среща най-важното е моментната нагласа, моментната концентрация, победният дух, себераздаването, дори се казва, че нито класирането, нито моментната форма имат значение за крайния изход.
Преди този двубой дори чух мнение, че и тактиката не била от значение. С последното не мога да се съглася за мача „Спартак” – „Черно море”. Наставникът на символичните гости Илиан Илиев за пореден път бе безпогрешен в тактиката и това се видя в хода на мача.
Да, в този футболен сблъсък имаха значение предварителният заряд и зарядът в хода на двубоя. Имаше значение нагласата, концентрацията, желанието за победа. Но „Черно море” не взе категоричния си успех само на основата на тези фактори. Не! „Черно море” изнесе образцов мач на „Коритото” и спечели с представянето на убедителни футболни аргументи. Победата е плод не само на себераздаване и желание, каквото демонстрираха „моряците”. Тя е плод на един като цяло завършен стойностен футболен продукт. Добър, приятен за окото, нападателен футбол. Аргументите, за които споменах, се набиват на очи.
Освен контрола над мача – от първата до последната минута и особено след почивката, символичните гости показаха за пореден път далеч по-добро от съперника движение без топка. Физически много добре подготвени, те успяваха до последната минута на срещата да покриват евентуалните свободни пространсгва за нападателите на „Спартак”, особено по крилата. Видяхме добро подсигуряване, класно преливане на линиите, интелигентни атаки, сътворени със завидна футболна мисъл. И още нещо много важно, според мен. Всеки един от футболистите на „Черно море” бе подчинил игровия си потенциал на отбора, на колектива. Нямаше прекалена и излишна склонност към самоизява, нямаше футболен егоизъм – аз да блесна, за сметка на другите. Втози смисъл нямам съмнение, че такива са били и поставените задачи от Илиан Илиев на разбора преди мача. Всеки един от играчите в „зелено-бяло” търсеше комбинативността при разгръщане на атаката, търсеше добрия завършващ пас, нещо изключително важно в такава среща.
И понеже стана дума за футболните аргументи – още детайли. През втората част на срещата за един доста дълъг период от време, да не кажа през цялото второ полувреме, „Черно море” наложи тотално надмощие по всички части на терена. Беше пълновластен господар. Символичните гости и преди почивката, и след нея създадоха много интересни футболни ситуации за гол – достатъчно е да си спомним интелигетното отиграване с пета на Иса, както и последвалият негов шут, спасен от Величков, добрите стрелби с глава на Дробаров и Живко Атанасов, гредата при изстрела на Асен Дончев, и още, и още.
Ако погледнем витрината на мача, към която също имам навик да обръщам поглед, тя в цифри говори за въпросните футболни аргументи. „Черно море” завършва двубоя с 19 удара към вратата на съперника, от които 7 точни, 7 неточни и 5 блокирани. За домакините съответните цифри са 9 – 3, 3, 3.
Що се отнася до играта на домакините, във футбола има една максима: всеки отбор играе толкова, колкото му позволи съперника. „Спартак” сътвори някои добри атаки, пробваше да уравновеси играта, но като цяло не се получи, защото играчите на „Черно море” си свършиха работата. Просто пролича разлика в класите. В този смисъл на мен лично ми е малко странна реакцията на феновете на „Спартак” към края и след последния съдийски сигнал. В крайна сметка, любимците им не изгубиха от Сунгурларе, а от настящия вицешампион в efbet Лига. Т.е. според мен загубата е нещо резонно в случая. Но негативите от този мач остават в сметката на симоличните домакини, както и негативите от неразумното и неоправдано вдигане на цената на билетите, което донесе само отровни стрели, насочени към лагера на „Спартак”.
Иначе, ако както преди време във в. „Спорт” след всеки мач футболистите на всеки тим получаваха звезди, а в края на сезона се излъчваше Кавалер на звездите, според мен абсолютно всички играчи на „Черно море” заслужават по две звезди за това свое участие. С този успех „моряците” ще очакват с нови сили и оптимизъм пристигането на „Тича” на ЦСКА. Ще припомним само, че миналия шампионат варненци направиха равен в столицата, а у дома биха „червените”, които пък този сезон не започнаха никак убедително. Да не забравяме, че „Тича” е крепост, на която всчки отбори се чувстват некомфортно.
Аз лично нямам съмнение, че ще е така и в събота!
