Юлиян Атанасов, Специално за parallel43
Появи ли се в медийното пространство информация, свързана с името на Илиан Илиев като национален селекционер, не закъсняват негативните оценки и реакции.
Разбира се, всеки има правото да вади на показ личната си гледна точка. Да критикува също. Да не харесва.
Лошото е, че у нас не харесването и критиката преминават в обидни епитети и квалификации, напълно незаслужени, що се отнася до Илиан Илиев!
Да се правят изводи за това каква работа върши варненецът в националния отбор, е твърде, твърде рано. Под ръководството на Илиан селекцията ни е изиграла 6 мача, в които има 5 равенства и 1 една победа. Дори да е твърде скромен този актив, той не предполага нападки. Защото.
В последните години националният отбор на България дръпна много, много надолу. Селекцията ни разочароваше тотално и като игра, и като резултати, и дори като себераздаване и желание за по-добра изява. Нямаше я като че ли и мотивацията, липсваше самочувствието.
Причините не са една и две. Българското футболно първенство много трудно произвежда качествени играчи, тъй като се напълни с чужденци. Клубната политика на някои от водещите отбори, да не кажа почти всички, работеше и продължава да работи активно за привличане на чужди играчи в родната efbet Лига, които нямаше как да попаднат в българската национална селекция, освен ако не бъдат национализирани. Това обаче едва ли е правилното решение на проблема. В някои от клубовете със сериозен юношески актив, а такива школи има, младите играчи просто нямат шанс за изява, не могат да пробият в мъжката селекция.
От друга страна, качествените български футболисти, които се подвизават в родния шампионат, стават често жертви на съдийски изстъпления, които убиват и футбола, и желанието за игра. Примерите не са един и два.
И понеже стана въпрос за клубна политика, погледнете какви треньорски рокади се въртяха в последните години пак у т.нар. водещи клубове. Някъде треньорите хвърчаха като носни кърпички с видимото желание на босовете в клуба им да бъде доведен най-добрият селекционер, естествено от чужбина. И какво направиха чужденците треньори? Вдигнаха ли нивото на родния футбол? Мине не мине някой друг кръг от шампионата, и ги гонят. Отиват си безславно. За да дойде другият селекционер, отново „ас“ от чужбина.
Защо пиша всички тези неща ли? Ами защото вместо футболните хора да се обединят и да подкрепят новия селекционер Илиан Илиев, те го разпъват на кръст, хулят, обиждат, принизяват. Тази типична българска черта не води до нищо добро. Повече ли щяха да се радват тези „специалисти“ по всичко, ако бяхме турили чужденец начело на националния отбор? И защо Илиан да не заслужава, след като с един от най-скромните бюджети в efbet Лига, без наличието на скъпоструващи прехвалени звезди, без толериране от никого и въпреки съдийската тенденция показа на България с „Черно море“ как може да се прави добър футбол? И има ли друг клуб като „Черно море“, наложил толкова свои собствени кадри? Какъв по-добър атестат за треньорската работа от вицешампионската титла?
В заключение: щом някои хора толкова много не харесват Илиан за селекционер, да поканим мениджъра на Кабо Верде. И без друго тази футболна сила е с 20-ина места по-нагоре в ранглистата на ФИФА. Тъкмо и селекционерът Педро Брито може да е по-симпатичен и по-обичан от Илиан…
