Юлиян Атанасов, Специално за parallel43.bg
… „Българи! Юнаци!“…
Не помня кога точно за последен път този възглас се е разнасял на стадиона за мач на националния ни отбор. Толкова много разочарования ни бяха поднесли „трикольорите“ в последните години, толкова много слаби мачове и провали срещу невзрачни отбори, че бяхме забравили какво означава да се радваме на футболните ни национали и живеехме само със спомена от 1994-а….
А „Българи! Юнаци!“ звуча на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив пред повече от 10 000 зрители, които пък пяха с пълно гърло „Мила Родино!“.
И ако победата срещу Северна Ирландия с 1:0 е брънка от веригата от вече осем положителни мачове на България, ако този успех е много ценен с оглед класирането ни в Лигата на нациите, за мен лично този наглед минимален резултат има огромно значение и в една по-друга насока. А именно: националният ни отбор по футбол върна публиката по трибуните! Това за мен е дори по-важно и по-значимо от спечелените три точки. Защото, в крайна сметка, спортът и най-вече Цар Футбол не се правят заради самия спорт. Те са продукт, предназначен за хората. Да носят емоция. Да палят страсти. Особено когато играе националният отбор – да будят патриотични чувства и национална гордост.
Да, има още много какво да се желае. С магическа пръчка не може да се постави ново начало. Но е факт, че националният ни отбор вече осми пореден мач показва едно ново, по-различно, по-привлекателно лице. И веднага трябва да добавим нещо, което вече никой не смее да отрича: заслугата за тази положителна промяна е изцяло на Илиан Илиев и неговите помощници в треньорския щаб, сред които е и Петьо Костадинов.
Няма да е пресилено да кажа, че маниерът и стилът на работа, който Илиан и Петьо наложиха през последните години в „Черно море“, бе пренесен успешно и в националния отбор. И според мен тази футболна философия е ключът към промяната на „лъвовете“. Неслучайно дори коментаторите в студиото на мача със Северна Ирландия поне два пъти отбелязаха, че намират прилика между „Черно море“ и националния отбор. И естествено не посочиха това като нещо отрицателно, напротив. То и няма как да е отрицателно, при положение, че „Черно море“ е настоящият вицешампион на България и че миналия сезон бе отборът, демонстрирал с постоянството си може би най-стойностния футбол у нас. При това забележете – основно и най-вече с български футболисти.
Няма да навлизам в чисто спортно-техническите детайли на мача със Северна Ирландия. Нека това стори нашият треньорски щаб. Но не мога да не отбележа, че и срещу Беларус, и срещу Северна Ирландия отборът ни демонстрира много приятен за окото облик – игра със самочувствие, игра нападателно, създаде голови ситуации. Видя се, че имаме отбор. Видя се, че имаме колектив. Видя се, че има добра съблекалня. Видя се, че футболистите се влагат на сто процента. Видя се, че умеят да преживяват играта. Видя се, че могат истински да се радват на успеха. Усмивки, песни в съблекалнята, поздрав след последния съдийски сигнал. По нещо ми напомниха за пореден път онази хубава традиция, която имат играчите на „Черно море“: след мача отиват пред сектора на най-запалените си привърженици и си изпълняват обичайния ритуал. Ритуал на благодарност на двете страни една към друга…
Да, националният отбор напомня за „Черно море“. С добрия си колектив, с добрата тактическа дисциплина, със себераздаването на играчите, със спокойното разиграване, без прибързани и необмислени ходове в средата на терена и в нападение, с взаимната помощ и покриване в различните части на терена. Тактика, която бележи успехи на „Тича“, а дава резултат и в националния отбор. Вижда се, че пътят, по който Илиан Илиев и помощниците му поведоха отбора, е правилният път. А по-добрите резултати ще дойдат. Рано или късно!
