Юлиян Атанасов, Специално за parallel43.bg
… На бой отиват само старците. Има един добър съветски филм с това заглавие. Сега обаче става дума не за старците ветерани от войната, а за нещо друго.
След мача на „Черно море“ с „Локомотив“ прочетох десетки и стотици коментари в социалните мрежи и по сайтове. Интересно ми бе да видя реакциите. Споделих личното си виждане за този сблъсък в предходната публикация в parallel43, в която си позволих да отбележа и критична гледна точка. Напълно съзнателно. Убеден съм, че подкрепата на един отбор от началото до края на сезона не означава само и единствено писане на хвалебствени оди. Това едва ли носи някаква конкретна полза на отбора. В текстовете си за „Черно море“ винаги съм бил изключително коректен и внимателен, подкрепял съм този отбор вероятно много повече от някои, които се пишат за големи фенове. Но това е друга тема.
Онова, което споделих за мача с „Локомотив“ в кв. „Надежда“ и от което не се отричам и сега, бе, че въпреки добрата защита и доброто владеене на топката на мен лично ми убягна идеята в крайната фаза на атаката. Като доказателство подкрепих с цифри от витрината на мача малкото на брой отправени удари. А че съм бил прав в оценката си, всеки може да се убеди, ако прослуша внимателно още веднъж изявлението на Илиан Илиев веднага след мача с „Локомотив“. Той заяви, че именно в атаката, при това след 16-ия метър, за да цитирам точно, не се е получила играта на отбора и не е имало кой да нанесе завършващият удар. Каза го два пъти. Т.е. не съм казал нищо кой знае колко различно от треньора.
И сега основното. Напълно съзнателно в предходния текст, роден буквално минути след последния съдийски сигнал, избягах от темата за съдийството. Щеше да е прекалено банално, тривиално и да прозвучи като традиционно оправдание за изгубените точки, ако бях посочил тенденциозното съдийско ръководство и гробовното мълчание на ВАР за ситуации, в които трябваше да се намеси.
Сега днес, три дни по-късно, мога спокойно да заявя: Да, в съдийството и в мълчанието на ВАР имаше определена тенденция и тя бе в ущърб на гостите. Но казвам това, след като съм потърсил и някои грешки и слабости в играта на отбора. Мисля, че така е по-правилно и по-резонно! Пък и по-полезно.
И днес основното: През миналата кампания в efbet Лига „Черно море“ бе отборът, изнесъл най-много стойностни мачове, без шумни трансфери, без медийна и съдийска подкрепа, заложил само и единствено на потенциала на играчи и треньорски щаб и, разбира се, на любовта на феновете. В същото време трябва да сме наясно, че няма резон да се очаква на старта на новата кампания отборът да играе абсолютно по същия начин и да бъде в топ форма, в каквато е бил миналия сезон. Нека не забравяме кадровите промени - напусналите играчи и новите попълнения. Тези кадрови промени, дори да не са толкова значителни, тъй като ядрото на тима е запазено, слагат отпечатък върху играта. По-важното според мен в случая е „Черно море“ да продължи да изповядва футболната философия от миналия сезон – нападателен, красив, модерен футбол, разгърнат с повече български играчи и с възпитаници на клубната школа. А това ще е така със сигурност!
Нека не забравяме и друго. „Черно море“ през миналата кампания бе отборът, който може би най-сериозно усети ударите под кръста на тенденциозното съдийство. Не в един и два мача, а като цяло. То не бяха с нарочна мисия пращани рефери, не беше проспан тенденциозно и с умисъл ВАР. Какво ли не беше. Обаче!
„Черно море“ – и футболисти, и треньорски щаб, и фенове, трябва да са напълно готови, че така ще бъде и през новия сезон! И ударите ще бъдат още по-тежки, защото идеята ще бъде да се прекърши отборът още в началото на шампионата, тъй като набере ли скорост, тимът на Илиан Илиев няма спиране.
В крайна сметка… На бой отиват само смелите!
