Юлиян Атанасов, Специално за parallel43.bg
… Понеже съм човек, който обича понякога и за сериозни неща да говори със закачка и намигване, та и сега така започвам погледа си към мача ЦСКА 1948 – „Черно море“.
21 часа! По-малко от денонощие! Толкова продължи щастието на хейтърите омразният им тим „Черно море“ и недолюбваният от тях треньор Илиан Илиев да са на шесто място в класирането, а прехваленият и въздиган до небесата любим отбор на народа и столичните медии „Левски“ да е на бленуваното трето място.
Но, щастието е непостоянно явление. А и както пее една наша добра естрадна изпълнителка от по-старото поколение – Мая Нешкова, щастие с пари не се купува. Бомбастични трансфери, суперхвалби от медиите, сини приказки за титли и хоп – „Черно море“ пак развали съня на сини фенове и хейтъри от столицата. Че и с канска мъка „Гонг“ трябваше да актуализира класирането. Ама който си го може, си го може!
Сега вече сериозно за поредната победа на „Черно море“. На първо място, ми се ще да отбележа, че успехът срещу ЦСКА 1948 е напълно закономерен, тъй като резултатът 4:0 очерта разликата в класите на двата отбора. И няма защо да се лъжем. Този мач не бе от лесните за „моряците“. Дори по една единствена причина – подопечните на треньора Иван Иванов бяха в серия от 8 поредни мача без победа. А когато един отбор е опрян до стената, няма накъде да мърда повече. В такива моменти мобилизацията обикновено е на предела, себераздаването също, а у дома и стените помагат. Нищо, че в столицата агитката на „Черно море“ бе водещата.
Според моето скромно мнение „Черно море“ спечели този двубой категорично благодарение на перфектната треньорска тактика. Явно Илиан Илиев и щабът му сериозно бяха подготвили отбора си за това, което може да се очаква от домакините. На фона на тези очаквания аз лично видях „Черно море“ в една по-друга светлина.
Варненци изиграха две полувремена с различна тактическа нагласа. До почивката домакините владееха доста по-продължително топката. Видя се, е умеят да я разиграват, да си я подават с едно докосване и така постепенно да превземат терен. Поне в началните минути на двубоя бе така. Гостите действаха компактно, хладнокръвно и дебнеха момента да нанесат своя удар. И това се случи с второто попадение за сезона на маестро Клаудиу Кешеру. За гола на Виктор Попов – малко по-късно.
„Моряците“ смениха начина на игра през второто полувреме, когато вече водеха в резултата. Първо, изнесоха доста напред пресата и всячески затрудняваха домакините при изнасянето на топката, в което участваше дори вратарят Божев. Знаейки, че времето тече в тяхна полза при този резултат, това забавяне на изнасянето на топката бе резонен и правилен ход, тъй като „червените“ намаляваха значително времето си за разгръщане на атаката. На фона на това черноморци подмениха съзнателно своя характерен стил – да подават повечко топката в своята половина – най-вече с пасове между централните и крайните защитници. Вместо това гостите вдигнаха темпото на игра и с по-голяма доза динамика видимо се стремяха още след втория - третия пас да намерят извеждащото подаване, което да финализира атаката им. Тези моменти в играта на отбора, според мен, донесоха и желания успех.
Естествено заслугата е на всички футболисти – дисциплинирана игра, раздаване по всички точки на терена, използване на всяка грешка на съперника за създаване на поредната ситуация. Няма да е пресилено да се каже, че ако бяха реализирали и другите си ситуации, гостите може да си тръгнат с доста по-изразителен резултат.
Що се отнася до витрината на мача, към която обикновено хвърлям поглед, тя също може да помогне за разчитането на двубоя. Гостите завършват мача с 12 удара, от които 7 точни, 2 неточни и 3 блокирани. И иде ред на много важен момент, според мен. „Черно море“ демонстрира желязна защита! Обърнете внимание. Домакините са изпълнили 7 корнера и завършват мача с цели 27 центрирания пред вратата на варненци. При всички тези 27 центрирания, ако не се лъжа, само два пъти „червените“ успяха да отправят удар – веднъж чрез Карагерен и веднъж чрез Сердюк. Всички високи топки бяха обрани тотално от варненската защита, която има актив и от 7 блокирани удара на съперника.
Ще приключа краткия си поглед към двубоя с нещо, според мен, много важно. И в головете на „моряците“, и в създадените от тях голови ситуации имаше голяма доза футбол. Присмиваха му се на Кешеру, че бил пенсионер, ама както е казал Стоичков, във футбола няма стари и млади, има можещи и не можещи. Класата си е класа. Майсторско изпълнение при първия гол, ювелирна асистенция за втория. Попадението на Виктор Попов бе за учебник. Не са много защитниците, които биха отиграли по този начин ситуацията. А нима не бе солидна доза футбол третият гол? Блестяща асистенция на Сула, скорост и техника при отбелязването на дебютния гол от страна на Брено. Четвъртото попадение на Дуду само затвърди категоричната разлика в класите.
Разбира се, и този двубой ще бъде гледан под лупа от варненския треньорски щаб в лицето на Илиан Илиев, Петьо Костадинов и Веско Бранимиров. Но едно е сигурно – „моряците“ са на правилния път, който може да ги изведе до поредния успешен сезон в елита!
