През април 1912 г. RMS „Титаник” е на първото си пътуване през Атлантическия океан от Англия до Ню Йорк, когато се удря в айсберг и потъва за часове. Само около 700 от 2224 пътници на луксозния лайнер са оцелели. В продължение на много десетилетия местоположението на злощастния кораб беше загадка. През 1985 г. съвместна френско-американска експедиция локализира останките му на около 350 морски мили от канадския бряг.

„Титаник” лежи на дъблочина от около 4000 метра под повърхността. Единствената компания, която има право да извлича предмети от „Титаник”, „Premier Exhibitions”, е предприела седем експедиции и е извадила на повърхността повече от 5500 артефакта, вариращи от ръчни чанти до часовници. Част от тези реликви може да се видят на места като хотел „Луксор” в Лас Вегас, посочи изданието Discover Magazine.

Много от интересните предмети обаче идват от хора, които не са слезли с кораба. Оцелелите и свидетелите също са предложили невероятни артефакти. Ето четири очарователни находки.

1. Снимката на айсберга

Когато айсберга ударил "Титаник", 17-годишната Бернис Палмър от Канада и майка й били на " Карпатия ", океански лайнер, насочващ се от Ню Йорк към Европа, където двете планирали да направят круиз по Средиземно море. „Карпатия” обаче получил сигнал за бедствие от потъващия „Титаник” и се втурнал да го спасява.

Палмър била изненадана с ръчен фотоапарат „Кодак" за рождения си ден. Когато нейният кораб пристигнал на мястото на корабокрушението, тя застанала на палубата и направила снимка на айсберга, който се врязъл в „Титаник”. Тя също така заснела оцелели, когато се качили на „ Карпатия “ и получили топли одеяла и дрехи.

„Карпатия” нямала достатъчно храна за 700- те оцелели от „Титаник”, които били приютени на борда, и се върнал в САЩ, Палмър бързо продала снимките си за 10 долара на фотоиздателска агенция, която от своя страна пласирала в медиите снимките на Палмър и спечелила от публикуването на изображението на айсберга. През 1986 г. Палмър дарила фотоапарата си на Смитсонианския институт.

2. Предупреждения за лед

След потъването на „Титаник” и САЩ, и Обединеното кралство провели разследвания, за да преценят кой е отговорен. Някои политици от Обединеното кралство критикували САЩ, че Конгреса няма право да разследва потъването на „Титаник”, тъй като корабът е бил собственост на британската корпорация White Star Line. А Конгресът на свой ред твърдял, че „Титаник” е плавал към американско пристанище и е превозвал пътници от много страни, включително граждани на САЩ.

Стенограмите от изслушванията в Конгреса все още са налични и включват списъци на кой е бил на борда, както и проценти на оцеляване за всяко ниво на класа. Разследването разкрило, че " Титаник " е нямал достатъчно спасителни лодки за всички пътници. Когато корабът започнал да потъва, капитанът наредил на всички 413 жени и 115 деца на борда да влязат първи в спасителните лодки. Не всички успели да направят това и 49 процента от жените и 65 процента от децата в трета класа загинали.

Разследването също така разкрило множество предупреждения, които радистът на „Титаник” игнорирал за предстоящата опасност. Само един час преди катастрофата било изпратено предупреждение от друг кораб: „Блокирани сме, заобиколени от лед”.

Радистът на „Титаник” отговорил: „Млъкни. Зает съм.”

3. Спасителната жилетка

Когато „Титаник” за сблъскал с айсберга, някои пътници, както и екипажа разбрали, че инцидентът е сериозен. Облекли спасителните си жилетки и се надявали да намерят място в някоя от спасителните лодки. Други изглежда подценили опасността. Оцелели разказват как оркестърът продължавал да свири, което създавало впечатление за празнична обстановка в началото.

Някои хора се върнали в стаите си, за да събират ценните си вещи. Други седели в салона и гледали как пътниците, облечени в пижами, се смесват с тези, които все още са във вечерното си облекло.

„ Карпатия“ обаче бързо осъзнала сериозността на ситуацията, когато получила сигналът за бедствие от „Титаник“ . Франк Блекмар, лекар от Чикаго, бил на борда на „Карпатия” и оказал медицинска помощ на оцелелите, извадени от спасителните лодки.

Блекмар е запазил спасителната жилетка, която е носил един от пациентите му от „Титаник”. В крайна сметка Блекмар дарил жилетката на Чикагското историческо дружество, което по-късно подарило артефакта на Смитсонианския институт.

4. Менюта

За някои пътници „Титаник” бил развлекателно пътешествие. Това били американци, завършили обиколката си из Европа, или европейци, които искали да видят САЩ или Канада. Те се насладили на изискани удобства, включително обяд от няколко ястия и прочути марки вина. За други, особено тези от трета класа, „Титаник” се оказал тяхното пътуване към нов, и както се надявали, по-добър живот. Тяхното настаняване на борда, както и и предлаганата им храна, отразявало скромните им цени на билетите.

Няколко менюта, описващи ястията от деня преди бедствието, са били запазени от оцелели или са били събрани от телата на загинали.

Една пътничка, Рут Додж от Сан Франциско, имала първокласно меню в чантата си, когато помогнали на нея и синът й да се качат в спасителна лодка. Съпругът й Хенри Вашингтон Додж по-късно си осигурил място в една от последните спасителни лодки. Менюто, което Рут донесла у дома, в крайна сметка било продадено на търг.

Подгизнато третокласно меню също оцеля, въпреки че човекът, който го носеше, не. Менюто е извадено от дрехите на пътник, имигрирал в Детройт, намерил смъртта си по време на първото и последно плаване на „Титаник”. Сега артифакта е изложен е в Историческото дружество "Титаник" в Масачузетс.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.