По време на разкопки в гробище в графство Пембрукшир, Западен Уелс, на територията, където някога, през Средните векове, се е намирал манастир, археолози са се натъкнали на останките от 17 скелета, съобщи Live Science.
„Манастирът е съществувал от средата на 1200-те до рухването му през 1536-1541 г.“, казва Фран Мърфи, ръководител на Dyfed Archaeological Trust, организацията, която се занимава с разкопките. През последните години от съществуването на манастира Хенри VIII, крал на Англия и Уелс, нарежда конфискацията и продажбата на много църковни имоти. Това се случва, след като той скъсва отношенията си с католическата църква. Средновековният манастир на Свети Спасител, обитаван от доминикански монаси, „черните монаси”, отличаващи се с черния цвят на дрехите си, не прави изключение в този смисъл. Според Мърфи короната е продала цялото му имущество, но част от него, по-специално гробището, което е принадлежало на манастира, е останало недокоснато до 17 век.
„Не знаем със сигурност дали тези останки принадлежат на монасите, тъй като различни хора често са били погребвани в манастирските гробища“, обяснява Мърфи. Тя отбелязва, че разкопките продължават, а детайлно остеологично изследване на скелетите все още не е извършено. „Няма нищо излишно в гробовете“, добавя Мърфи, отбелязвайки, че това е в съответствие с християнските обичаи на средновековните европейци: „Нищо не може да бъде взето със себе си в отвъдния живот“. Върху погребаните имало само плащаници, като ръцете на всички скелети са били кръстосани на гърдите.
През Средновековието (приблизително от 500 до 1500 г. сл. Хр.) манастирите са били популярни места за погребения. Първоначално монашеските гробища са били предназначени само за самите монаси, но бързо стават популярни места за погребение на миряни. Настоящите разкопки се извършват преди голямо строителство на тази територия: там се планира изграждането на триетажен хранителен магазин с бар и тераса на покрива.
