На 22 август 1860 г. в Требшен, Германия (днес Тшебехов, Полша), е родена царица Елеонора (1860 – 1917), припомнят от Националния военноисторически музей.
Елеонора фон Ройс – Кьостриц, дъщеря на принц Хайнрих ІV фон Ройс и на принцеса Луиза Каролина фон Грайц, завършва курс за милосърдни сестри към Германския червен кръст и участва като доброволка в Руско-японската война (1904 – 1905). Избрана е за член на Австро-унгарския червен кръст и става сътрудник на Международния комитет на Червения кръст в Женева.
След брака си с княз Фердинанд І (28 февруари 1908) приема титлата „княгиня на българите“, а след обявяване Независимостта на България (22 септември 1908) – титлата „царица на българите“. Провъзгласена е за покровителка на Българския червен кръст и ръководи дейността на редица благотворителни съюзи, дружества и организации.
На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І я назначава за шеф на 24-ти пехотен черноморски полк. При започване на Първата балканска война (1912 – 1913) е зачислена в Действащата армия с чин полковник.
По нейна инициатива и с нейни средства е изработено главното знаме на Македоно-одринското опълчение, което тя връчва в Пловдив на заминаващите за фронта доброволци (28 октомври 1912).
Подпомага дейността на Военната санитарна служба, обзавежда санитарен влак и няколко полеви болници и има лична заслуга за оказаната чуждестранна медицинска помощ на фронта и в тила.
През Първата световна война (1915 – 1918) организира акции за подпомагане на войнишките семейства и на сираците, осигурява безплатно лечение в Германия и Австро-Унгария на военноинвалиди. Умира в Евксиноград на 12 септември 1917 г. и е погребана до южната стена на Боянската църква.
Според последната ѝ воля всички нейни средства са завещани на сиропиталища и благотворителни дружества в България, припомня "Moreto.net".
Наградена е с военен орден „За храброст“ ІV степен.
